Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. bosia
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
23.04.2022 19:21 -
Приказка за любовта
Автор: didige
Категория: Хоби
Прочетен: 24579 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2022 19:54
Прочетен: 24579 Коментари: 4 Гласове:
8
Последна промяна: 23.04.2022 19:54
Приказка за любовта
Рано-рано от зарана
тръгнала мома Богдана.
Ясна, тънка и засмяна
с нова шарена премяна.
С китка бяла на главата,
мома знатна и богата.
Змея дири и не спира,
бързо ходи по баира.
Денем тича по полята,
билки сбира във гората.
С тежки менци, тъй горката
стига даже до реката.
Тесни друми тя опитва,
где, що види и разпитва.
Знае вече всяко село:
- Пусто булче, що е взело
тази клетва тъй незнайна,
май душа й е омайна?
Няма моми като нея,
а пък тя все търси змея?
Всички момци, все избрани
дърпат вити си гайтани,
и калпаци, и мустаци.
Сбориха се тез юнаци.
Пукна пушка на мегдана
скоро падна и Гергана.
Тя на попа е козата
вакла, кротка и рогата.
Вече място не остана
тази глъчка не престана.
Колко сълзи се проляха,
бъчви с вино се изляха.
Нашата мома отбрана
гледа само към Балкана.
Пуста да е тази клетва
няма мира, всякой сепва.
Как тя чедо ще отглежда
към сокака не поглежда?
С тъжни песни от нивята
се огласят и къщята.
Змей да любиш, где се чуло?
И да шиеш вече було?
Пази в нея сто завета
тази мома вече клета.
Първа хубост тъй безкрайна
веч за никой не е тайна.
Идат в сговор тук баячки,
стари, мургави гледачки.
Друга дума не отронят
тази чума да прогонят.
Но не щеш ли с кривака,
пак засукал и мустака,
турил в пояса пищова,
иде скоро бате Йова.
Той юнак е за шестима
няма лято, няма зима,
ходи и пасе овцете,
знае всичко, всяко цвете.
Хубавец е той безспорно,
всичко му е лесно, спорно.
Този хубав юначага
дето е със снажна снага,
взел, че стигнал до реката
да накваси там стадата.
Тъй дошла и баба Неда
дето през дувара гледа.
Тя му рекла :
- Бягай Йово,
тука шава нещо ново.
Виж го, май, че е пернато?
Туй крака ли са от злато?
Боже, мъчно време стана,
сол се сипе в тази рана.
Тежко бреме се не носи,
пък сме голи, пък сме боси!
Ето, мърда нещо бяло!-
и лице й пребледняло.
Мигат, леко се споглеждат
и главите си навеждат.
Звяр ли иде със искрите,
да не гледат във очите.
Сетне видят, че перата
се разнасят по реката.
Вика Неда с цяло гърло:
- Бягай друже става върло!
Май, че туй е самодива,
ох, съдбата ни е крива!
Пее тя и ходи боса
скоро ще ни омагьоса!
Ти ли си- й вика Неда-
дето нази само гледа?
Давам мило, не отричам
всинца за добро наричам!
Зная, клетва се не дава
щом съдбата не прощава.
Но те моля, нямам нищо
и сърцето ми е чисто!
Няма вече да надничам,
няма нищо да изричам.
Ще си хвана аз метлата,
ще си турна и бохчата.
Имам само аз кокошка,
моля те, ти дай ми прошка!
Йово дума, не продума,
хукна бързо той към гюма.
Метна пушката в реката
и преплете си краката.
Падна байо смел и снажен.
Както беше як и влажен
тупна право във дерето,
а след него второ, трето
агънце подир овцете,
и начупиха нозете.
В село чува се тревожно:
-Звън копитен?
-Невъзможно!
-Змея минал май от тука?
-Виж го ти дори с дудука
се захванал той хайдука?
После всинца там се спрели
с препирнята се заели:
- Многоглав е тоз крилатко
и навярно му е сладко
щом от стадото си взима
със уста за десетима.
- Леле, Бог да ни помози
още колко ще тормози?
- Хайде, давайте дружина,
че селото ни загина!
Бързо метнали калпаци
и развели там байраци.
Змей ще гонят, зъл тиранин
и на хората душманин.
Тъй се вдигна олелия,
а на чело бе Илия.
Грабна ножа и чифтето,
хукна, спря се до дерето.
Здраво връзват и налагат,
тази слука не отлагат.
Най-накрая се поспрели
и поглеждат онемели:
- Звяр е страшен, що не шава?
- Гледай ти? Какво ли става?
- Няма огън, ни опашка,
бере душа сиромашка?
Сетне Йово се надига,
силен вой се там издига.
Баба Неда пък горката
право хвана към гората.
Сите момци, чак юнаци
били целите в трънаци.
Гледа Йово, право съди:
- Този звяр е с остри зъби.
Тичай Недо, бабо стара
ще ни спукат тук хастара!
- Бабо Недо, где се свряла?
"Този змей я глътна цяла!"
- Няма никой. Е, добре!
Май, че тука ще се мре.
Легна Йово да умира
и за миг дъха му спира.
Жълти, огнени кълбета
се търкалят по небето.
А, пък славната ни чета
по баира взе да крета.
Пъшка байчо и нарежда
как изгубил е надежда.
Тази мъчнотия бясна
е за него тук неясна.
Тъй опява и не вижда,
как и бурята приижда.
Падат камъни горещи
който види и се блещи:
"Туй страшилище е бясно
ще настане мрак и тясно."
Баба Неда от гората
пак заднича зад тревата.
Вече всичко ясно стана
Самовилата била Богдана.
Плитка киче и подхваща
с чудна песен се захваща.
Сви се млада, блага душа
веч дошло й бе до гуша.
В село нужди и проблеми
всинца са глупци големи.
Няма място на земята
бяло було си намята.
Как да знаят? Кой се сеща,
че Богдана дири среща?
Гръм удари. Баба Неда
към нозете й съгледа
искри, пламък, брей, светило.
Кой ще каже, що е било?
Богда седна на земята,
а старицата се мята.
Мощен вик се извисява,
булчето ни ще спасява.
Старата от страх не мигна,
Богда някак се надигна:
- А, бре стара, луда бабо,
май, че виждаш вече слабо?
Цялата земя разтресе.
Виж, как бурята донесе
малко коте, тъй плашливо!
До едно ви всичко криво.
Лудостта ви е голяма,
вие нямате ли срама?
Тръгна мома благородна
към поляната си родна.
Змей ли? Цяло село вдигна,
сетне бързо я настигна
и зад момини огради
той се сгуши в ръце млади.
Най-подире тъй се срещат
и за мъки се не сещат.
Белчо знае най-добре
как лети се без криле.
Има зъби и опашка,
и душата му юнашка.
То се знае бързо бяга,
а и бурята помага.
По баири, по поляни
ще ги зърнеш чак от лани.
Той я брани и разсмива,
тя пък раните промива.
Двама знаят най-добре,
що е лек за туй сърце.
Кой не знае, да запомни
и във нужда да си спомни.
Таз любов е тъй неземна
и на всякой е потребна.
Е, сполай ви с извинение
за голямото търпение.
Много здраве и наслука,
аз желая ви сполука.
Много радост, другаруване
и в сговор, мир, добруване!
Много готино и сладурско- дълго е но го изчетох цялото!
цитирайshtaparov написа:
Много готино и сладурско- дълго е но го изчетох цялото!
Благодаря! Вие сте герой! Бях споменала на Веси, че тези които го прочетат цялото, по-точно, които издържат в моите очи ще бъдат герои и това ще ми даде надежда, че в този динамичен свят съществуват още такива качества, които ни правят силни духом и мъдри! :)))) Това разбира се е в кръга на шегата без която не мога. И за това го написах така. Не знаех, че ще е толкова дълго и аз. :))). Радвам се, че ви е развеселило, това е целта.Весел празник и всичко добро! Благодаря!
Хуху, ето я и Веси )))
Ами какво да кажа, нека има доброта и красота и веселба навред по цялата Земя )))
Прегръдки от мен, Дид!
цитирайАми какво да кажа, нека има доброта и красота и веселба навред по цялата Земя )))
Прегръдки от мен, Дид!
vesever написа:
Хуху, ето я и Веси )))
Ами какво да кажа, нека има доброта и красота и веселба навред по цялата Земя )))
Прегръдки от мен, Дид!
Ами какво да кажа, нека има доброта и красота и веселба навред по цялата Земя )))
Прегръдки от мен, Дид!
Обичам те!