Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.04 19:21 - Приказка за любовта
Автор: didige Категория: Хоби   
Прочетен: 17418 Коментари: 4 Гласове:
8

Последна промяна: 23.04 19:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

image


Приказка за любовта  

Рано-рано от зарана
тръгнала мома Богдана.
Ясна, тънка и засмяна
с нова шарена премяна.
С китка бяла на главата,
мома знатна и богата.
Змея дири и не спира,
бързо ходи по баира.
Денем тича по полята,
билки сбира във гората.
С тежки менци, тъй горката
стига даже до реката.
Тесни друми тя опитва,
где, що види и разпитва.
Знае вече всяко село:
- Пусто булче, що е взело
тази клетва тъй незнайна,
май душа й е омайна?
Няма моми като нея,
а пък тя все търси змея?
Всички момци, все избрани
дърпат вити си гайтани,
и калпаци, и мустаци.
Сбориха се тез юнаци.
Пукна пушка на мегдана
скоро падна и Гергана.
Тя на попа е козата
вакла, кротка и рогата.
Вече място не остана
тази глъчка не престана.
Колко сълзи се проляха,
бъчви с вино се изляха.
Нашата мома отбрана
гледа само към Балкана.
Пуста да е тази клетва
няма мира, всякой сепва.
Как тя чедо ще отглежда
към сокака не поглежда?
С тъжни песни от нивята
се огласят и къщята. 
Змей да любиш, где се чуло?
И да шиеш вече було?
Пази в нея сто завета
тази мома вече клета.
Първа хубост тъй безкрайна
веч за никой не е тайна.
Идат в сговор тук баячки,
стари, мургави гледачки. 
Друга дума не отронят
тази чума да прогонят.
Но не щеш ли с кривака,
пак засукал и мустака,
турил в пояса пищова,
иде скоро бате Йова.
Той юнак е за шестима
няма лято, няма зима,
ходи и пасе овцете,
знае всичко, всяко цвете.
Хубавец е той безспорно,
всичко му е лесно, спорно.
Този хубав юначага
дето е със снажна снага,
взел, че стигнал до реката
да накваси там стадата.
Тъй дошла и баба Неда
дето през дувара гледа.
Тя му рекла :
- Бягай Йово, 
тука шава нещо ново.
Виж го, май, че е пернато?
Туй крака ли са от злато?
Боже, мъчно време стана,
сол се сипе в тази рана.
Тежко бреме се не носи,
пък сме голи, пък сме боси!
Ето, мърда нещо бяло!-
и лице й пребледняло.
Мигат, леко се споглеждат
и главите си навеждат.
Звяр ли иде със искрите,
да не гледат във очите.
Сетне видят, че перата
се разнасят по реката.
Вика Неда с цяло гърло:
- Бягай друже става върло!
Май, че туй е самодива,
ох, съдбата ни е крива!
Пее тя и ходи боса
скоро ще ни омагьоса!
Ти ли си- й вика Неда-
дето нази само гледа?
Давам мило, не отричам
всинца за добро наричам!
Зная, клетва се не дава
щом съдбата не прощава.
Но те моля, нямам нищо
и сърцето ми е чисто!
Няма вече да надничам,
няма нищо да изричам.
Ще си хвана аз метлата,
ще си турна и бохчата. 
Имам само аз кокошка,
моля те, ти дай ми прошка!
Йово дума, не продума,
хукна бързо той към гюма.
Метна пушката в реката
и преплете си краката.
Падна байо смел и снажен.
Както беше як и влажен
тупна право във дерето,
а след него второ, трето
агънце подир овцете,
и начупиха нозете.
В село чува се тревожно:
-Звън копитен?
-Невъзможно!
-Змея минал май от тука?
-Виж го ти дори с дудука
се захванал той хайдука?
После всинца там се спрели
с препирнята се заели:
- Многоглав е тоз крилатко
и навярно му е сладко
щом от стадото си взима
със уста за десетима.
- Леле, Бог да ни помози
още колко ще тормози?
- Хайде, давайте дружина, 
че селото ни загина!
Бързо метнали калпаци
и развели там байраци.
Змей ще гонят, зъл тиранин
и на хората душманин.
Тъй се вдигна олелия,
а на чело бе Илия.
Грабна ножа и чифтето,
хукна, спря се до дерето.
Здраво връзват и налагат,
тази слука не отлагат.
Най-накрая се поспрели
и поглеждат онемели:
- Звяр е страшен, що не шава?
- Гледай ти? Какво ли става?
- Няма огън, ни опашка,
бере душа сиромашка?
Сетне Йово се надига,
силен вой се там издига.
Баба Неда пък горката
право хвана към гората.
Сите момци, чак юнаци 
били целите в трънаци.
Гледа Йово, право съди:
- Този звяр е с остри зъби.
Тичай Недо, бабо стара
ще ни спукат тук хастара!
- Бабо Недо, где се свряла?
"Този змей я глътна цяла!"
- Няма никой. Е, добре!
Май, че тука ще се мре.
Легна Йово да умира
и за миг дъха му спира.
Жълти, огнени кълбета
се търкалят по небето. 
А, пък славната ни чета
по баира взе да крета.
Пъшка байчо и нарежда 
как изгубил е надежда.
Тази мъчнотия бясна 
е за него тук неясна.
Тъй опява и не вижда,
как и бурята приижда.
Падат камъни  горещи
който види и се блещи:
"Туй страшилище е бясно
ще настане мрак и тясно."
Баба Неда от гората
пак заднича зад тревата.
Вече всичко ясно стана
Самовилата била Богдана.
Плитка киче и подхваща
с чудна песен се захваща.
Сви се млада, блага душа
веч дошло й бе до гуша.
В село нужди и проблеми
всинца са глупци големи.
Няма място на земята
бяло було си намята.
Как да знаят? Кой се сеща,
че Богдана дири среща?
Гръм удари. Баба Неда
към нозете й съгледа
искри, пламък, брей, светило.
Кой ще каже, що е било?
Богда седна на земята,
а старицата се мята.
Мощен вик се извисява,
булчето ни ще спасява.
Старата от страх не мигна,
Богда някак се надигна:
- А, бре стара, луда бабо,
май, че виждаш вече слабо?
Цялата земя разтресе.
Виж, как бурята донесе
малко коте, тъй плашливо!
До едно ви всичко криво.
Лудостта ви е голяма,
вие нямате ли срама?
Тръгна мома благородна
към поляната си родна.
Змей ли? Цяло село вдигна, 
сетне бързо я настигна
и зад момини огради 
той се сгуши в ръце млади.
Най-подире тъй се срещат
и за мъки се не сещат.
Белчо знае най-добре
как лети се без криле.
Има зъби и опашка,
и душата му юнашка.
То се знае бързо бяга,
а и бурята помага.
По баири, по поляни
ще ги зърнеш чак от лани.
Той я брани и разсмива,
тя пък раните промива. 
Двама знаят най-добре,
що е лек за туй сърце.
Кой не знае, да запомни
и във нужда да си спомни.
Таз любов е тъй неземна
и на всякой е потребна.  

Е, сполай ви с извинение
за голямото търпение.
Много здраве и наслука,
аз желая ви сполука.
Много радост, другаруване
и в сговор, мир, добруване!    



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. shtaparov - :)
24.04 00:59
Много готино и сладурско- дълго е но го изчетох цялото!
цитирай
2. didige - Много готино и сладурско- дълго е но ...
24.04 13:30
shtaparov написа:
Много готино и сладурско- дълго е но го изчетох цялото!

Благодаря! Вие сте герой! Бях споменала на Веси, че тези които го прочетат цялото, по-точно, които издържат в моите очи ще бъдат герои и това ще ми даде надежда, че в този динамичен свят съществуват още такива качества, които ни правят силни духом и мъдри! :)))) Това разбира се е в кръга на шегата без която не мога. И за това го написах така. Не знаех, че ще е толкова дълго и аз. :))). Радвам се, че ви е развеселило, това е целта.Весел празник и всичко добро! Благодаря!

цитирай
3. vesever - Хуху, ето я и Веси ))) Ами какво да ...
26.04 21:12
Хуху, ето я и Веси )))
Ами какво да кажа, нека има доброта и красота и веселба навред по цялата Земя )))
Прегръдки от мен, Дид!
цитирай
4. didige - Хуху, ето я и Веси ))) Ами какво да ...
26.04 22:58
vesever написа:
Хуху, ето я и Веси )))
Ами какво да кажа, нека има доброта и красота и веселба навред по цялата Земя )))
Прегръдки от мен, Дид!

Обичам те!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didige
Категория: Хоби
Прочетен: 413799
Постинги: 220
Коментари: 909
Гласове: 2229
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930