А, да обичаш бурното море, 
ще можеш ли,
кажи ми ти моряко?

Сред градска надпревара неволно аз видях, 
едно хвърчило бяло потънало в прах.  Поисках да го взема, но някой изкрещя:
- Не го докосвай, слушай, ще стане пак беля!

Балончета има много в света,
красиви, надути, дори и с крила.
- Велики сме!- казват.

Сурова песента ми, груба, тежка,
потънала от мъка, скръб и жал.
Високи са дърветата, далечни.

Днес не плача, не мога да плача,
изсуших се от болка и гняв.
И затворих без думи вратата,