Внучката ни Нуша
вече не ни слуша.
С розово палтенце
стана на кълбенце.
След това овцата
хвана за рогата.
С новите кръклизи
тръгна да я стриже.
Трябвало й спешно,
май, че чувам грешно.
Нещо бяло рече,
после си облече
старото елече,
хукна към полята,
после през гората.
Цял ден мира няма
не е тъй голяма.
Ако там замръкне,
кой ще я домъкне.
Ето, манджа сложих 
и се разтревожих.
Бабата нарежда,
Нушка я поглежда.
Скрила се зад скрина,
сплаши баба Гина.
- Брей, да опустее,
туй дете кое е?
Бяга като зима,
дълъг крак си има.
Гледа много жадно
сигурно е гладно?
- Бабо, аз съм Нушка
твойта мила внучка!
Стъпи тя полеко,
после надалеко,
скочи, завъртя се,
малко залюля се,
хвърли се пода.
- Туй пък нова мода?-
рече баба Ганка.
Трепна кат" фиданка.
Къса се сърцето,
хвана си детето.
Ако се удари
как ще я завари
после дядо Гошо
дето гледа лошо.
- Бабичко добричка,
ти една-едничка!
Аз при теб оставам
и се забавлявам.
В нашата градина
аз съм балерина.
Уча се за сцена!
Стъпи във легена,
падна като круша 
тази наша Нуша.
Свърши се обаче
тук детето плаче. 
Пукна се брашното 
бяло е горкото.
- Ах, ти мила Нушке,
Нушке-Веселушке!
Ти от балеринка
стана на снежинка!    

Снимка : Интернет