Не тъгувам за минали грешки,
всеки сам своя път е избрал.
Не жадувам за хода на пешки,
нито стъпвам с обувки на крал.

Аз вървя и пръстта е в нозете ми.
Виждам нощем небето как спи
и усещам сладостта по небцето си.
Бързо стича се когато вали.

Не е гордост, не, няма и спомен
от сърдити и тъжни очи.
Вече зная, света е огромен,
аз съм малка като точка почти.

Не въздишам сред толкова бягства,
не упорствам, такъв е света.
Запетайка от края на лятото
и начало на безкрайна черта.

Ще прегърна отново и зимата
и ще пия ароматно кафе,
и ще гледам как бъдник в камината
ще миросва и мойто лице.

А на пролет отново с изгрева
ще засаждам различни цветя,
и с перо подарено от птиците
ще напиша безброй имена.

Току-виж оцеляла от нищото
съм направила цял магазин.
Подарявам на всички ви искрено
за да стане сезон най-любим.

И тогава годината мъдро
ще приеме прекрасния дар.
Нов сезон за обичане, ведро
ще напише тя свой календар.    

Снимка: Интернет