Вчера крак ме заболя
и не мога да заспя.
Не, не става с компрес,
даже малко съм във стрес.  
Нямам кон, каква кола?
Как се счупи таз" метла?
Но добре, че няма трус
за да тръгна с автобус.  
Всичко живо щом ме спре
казва, че не съм добре.
Сякаш аз това не знам.
Трябва ли да ме е срам?  
После виждам им страха
и не мога да ги спра.
Нерви, мускул, ишиас,
стигнаха до счупен таз.  
Трябвало да вкарам в ред
този поглед сух и блед.
Ех, живот предначертан
скоро тръгвам за Чирпан!  
Ето мина вече час
как да стигна питам аз,
като всичко ме боли
от краката до уши.  
Мисля, че по външен вид
станах пълен инвалид.
Нито пила, нито яла
още как не съм умряла?  
Свърши се, сега, до тук,
да си търсят някой друг.
Хукнах бързо, брей късмет,
вече всичко е наред!    

Снимка : Интернет