Ще намеря ли път като в някоя приказка стара.
Като сън в онзи кът на забравена мъничка гара.
Ще намеря ли знак след криле на изгубено ято
и отронващ се лист да нашепва за минало лято.
Ще намеря ли сам без значение колко съм малък
своя бряг, своя храм след горчивия и остър залък.
Звън копитен навън равномерно премества стрелките.
Сякаш казва ми тук: "- Не забравяй, не забравяй мечтите!"
Хей, палачо поспри глътка въздух за себе си искам.
След това може би аз венеца от тръни ще стискам.
Глътка въздух за мен и за теб, ето вече сме двама.
Виж небето блести Любовта, само тя остава.

Снимка: Интернет