Когато се възражда светлия ни ден,
когато се преражда по-истински, смирен.
Тогава боже мили, навярно облекчен,
усмихваш се за мене, отново вдъхновен 
си казвам: "Ти си сила, ти си Любовта,
без теб какво ще стане, капчица вода?!"
 
Поглеждам звездоброя и моля да простя
в търпение и вяра да крачим по света.
Душата ми е твоя, живота е във теб,
за прошка милост прося, добро да е навред.
Без теб прашинка тленна, изгарям всеки час, 
със твоята ръка вълшебна душа си дал на нас.  

Не мога да съм птица прекрасна, да летя,
но знам по твоя воля аз дишам и вървя.