"Обичам те !", така шептя.
"Прости ми мила моя!".
Дните ми вървят така,
забравям... без тревога.
Тя болката е като меч,
слаба съм пред всички чувства.
До теб да съм, просто до теб...
Прегръщаш ме...
Не, няма да те пусна.
Очите ти... така блестят
и стъпвам някак леко.
Въздишаш...след това е тя…
голяма, топла, мека.
Прегръщай ме, бъди до мен,
усмихвай се това ми стига.
Години...Ех, минават, като ден!
Обръщам се за да те видя,
но може би и затова,
за да преглътна, да те погледам...
Боже, колко си красива!
Важното е тук...До мен... Сега!
И съм истински щастлива.