Не чакам зов, а се моля да бъда само Любов.
Дори без жал да ме разкъсват с длан сурова,
сред бурна река от злини и вина ще вървя,
като Жар-птица летя и изгарям в жилки отрова.

Поглеждам отново зелена трева как блести,
жадуващо тръпна и потъвам в росата.
Посипана пепел от пепелта, ще горя от огън и злато.

И няма сън, нито бряг, който да спре тези крила,
само вик за живот от  всяка кървава диря.
Всеки  миг дори да е кратък, но отново с молба
за Любов през Вечността без остатък.

Изпепеляваща любов те мъчи?

Благодаря,но се боя ,че неправилно сте разбрали.:)))

но отново с молба за Любов през Вечността без остатък.

Много ми хареса.
Да, животът често е жесток и ни "разкъсва", и ни донася страдания, ала нека Любовта да победи и да оцелее...през Вечността.
И миговете скръб да бъдат като капки, попили в Земята, а Любовта да бъде като безбрежен океан, дълбок, кристално чист...
Поздрави!

[quote=vesever]но отново с молба за Любов през Вечността без остатък.

Много ми хареса.
Да, животът често е жесток и ни "разкъсва", и ни донася страдания, ала нека Любовта да победи и да оцелее...през Вечността.
И миговете скръб да бъдат като капки, попили в Земята, а Любовта да бъде като безбрежен океан, дълбок, кристално чист...
Поздрави!
[/quote
Да Веси, като Жар-птица възродена от пепелта! Благодаря ти!