Стенания, подсвиркване, игрални зали,
безхармоничен и прахосан чар.
Изтупани надежди и страдания,
тук е уличния моден жанр.
Изгубена, изпята история
на улица без светлини.
В тъмнината-смугла уличница,
не бродят белите звезди.
Те греят с милост в сърцата,
в опечалените от скръб ръце.
Там в светлината на душата,
търси, ще видиш светове.
Навярно още не разбираш, нищо,
ще дойде този ден.
Да я докоснеш сигурна съм искаш,
не всеки с тази чест е удостоен.
Безмилостно, безскрупулно забиваш,
омразната родена болка в теб.
Колко ли отчаяно те стиска
и своята душа да посичаш с този меч.
Около теб само красота е,
вдигни глава и погледни.
Нима душата ти вече незнае,
че за да е жива трябва й сърце.
Ръце, които в бурята помагат,
усмивка на дете през тъжните ти дни.
Радостта около теб е, заповядай,
с пълни шепи си вземи.
Дали очите ти нехаят
или пък мъка изсуши,
че думите свободно се изливат
в нападки, злоба за бъдни дни.
А колко простичко е понякога
да се усмихнеш ведро на света.
Да полетиш с устрема на вятъра
и да уловиш мига ....сега.

                                                                                                                 / с продължение /

Не винаги успяваме да уловим мига.

Надобряваш!
Да не четеш Шекспир :-)

Случва се .:)))

:)))