Поспри се, хей, животе загубил си цената,
не знаеш ли, че имаш място след смъртта.
Не знаеш ли, че всяко утро е отплата
с надежда, порив, обич и мъничка сълза.  

Навярно още искаш някой да откажеш
или пък ще побързаш изпитвайки вина. Кажи ми от какво, виж, мигнал си и даже
не си разбрал, че всичко някак е било.  

Усмихваш се внезапно, нелепо с юмруци.
След теб аз гледам странно, с наведена глава.
Не ще те моля дълго за някакво си чудо, защото всеки ден е чудо в моята душа.  


Снимка:  Интернет