ДО СМЪРТТА МИ  

Ах, ти гиздава, гиздано
от сърцето ми избрано.
Дай ми сините си очи,
че душата ми изкочи
от тегоби, люти клетви,
от лъжи и сухи жетви.
Дай ми китната си пролет
за да бъда птица в полет.
Китка дъхава в полята
си за мене, душо свята. 
Ти усмихнато момиче,
сън и трепет на кокиче.
Сън-сънуван и обречен
роб да съм ти верен, вечен.
Не събуждай ме, не ме обличай,
гол и бос да съм, след теб ще тичам,
но сънувай либе, мен сънувай
и наричай ме, така, танцувай.
Там ликувам с тебе. Няма рани.
Само с тебе. Двама. До смъртта ми.  

23.04.2022г. Д.Г.