Днес пей сърце, пътувай и раздавай. Преминало през бури, върхове...
Не изоставай.
Доказвай ми, че всичко тук си струва,
че любовта ще бъде, че съществува. Преплувахме с тебе океани
в несгоди, битки и житейски рани.
С неизчерпаема увереност от мъдрост отпивахме на бавни глътки дълго.
Днес пей сърце с мене лудо, 
по нашия си начин диво, щуро.
Щастливка съм каквото и да става,
а влюбена душа не остарява.    

Моите поздравления Дид!
Започнала си да пишеш много мъдро, осъзнато и разсъдително напоследък...
Как ми се иска пак да се видим в България и да не може да се наприказваме... Даже и не простотии които никой хейтър няма да разбере... :-)))))
   Лекс

Здравей Вятърко! По-точно, престрашавам се да публикувам. Първите стъпки направих на новото си работно място, но истински още не смея да се отпусна. Може би и това ще стане да разказвам за нея, както бях обещала още в първите си стъпки тук. Да, и на мен ми липсва присъствието ти, отлетя.Надявам се да си добре! Прегръдки от нас и морето.

Снимката е уникална. Забеляза ли, че и облаците са под формата на сърце?

Помниш ли, че постоянно ти дуднех, че трябва да си смениш тъпата работа... Тя никога не трябва да е страдание ангажимент и задължение, а удоволствие и споделено творчество... Много ми се иска да разкажеш!
Аз съм сигурен че никакви Ветрове и ниски температури и бури не могат да попречат да видим красотата на морето и сърца в облаците на небето...!
Виртуално реалистични прегръдки от мене Дид!
   Лекс

Добре де, ето смених я. Ще разказвам много като си дойдеш.