Навярно  

Не искам да копнея и да издигам кули.
Наивно да повярвам, че всичко е заблуда, когато скитам в мрака и слушам тишината, когато търся знака и мъничка отплата,
а нечия въздишка неволно ме ранява.
С ръцете я притискам и моля да забравя.
Не искам, как не искам,
но как ли бих разбрала.
Тогава ще извикам:
- Тук ето ме. И цяла!
Навярно ще замръзна.
- Виж, всичко побелява!
Високо е небето, а тук се оцелява.

Малко тъга, малко размисъл, чувства от живота.
Поздрави, Диди!

Благодаря!

Възхитих се на това силно душевно откровено споделено Дид...
Когато душевно осъзнатите хора кажат Навярно, то вече е Наистина...
Прегръщам те силно, ама ти недей много защото много съм отслабнал напоследък,:-)))))
   Лекс

Уютно.
Пак ще има прегръдки и белота ...

Изгуби се Ветре!
Благодаря ти от сърце!