Сядайте за да ви кажа,
приказка да ви разкажа,
за петела в наше село
дето ходи с гордо чело.
Стъпва важно и напето
със герданче на вратлето.
Малко рошав и проскубан,
но за туй пък сладкодумен.
Пее с тъничко гласче,
сбира всинца в туй селце.
Вика, пляска, дава знак:
- Най-красив съм аз, юнак.
Силен съм и много умен,
и добър съм, и разумен.
Моите крака са тънки,
песните ми толкоз звънки,
че кокошките на двора
бързо тичат към обора.
Срам ги хваща, тук е ясно
щом се крият все на тясно.
Маца скочи до комина,
кучето пък я задмина.
Днес магарето дръгливо
тропаше с копита живо,
сетне кончето ни Роко
метна дядо от високо.
Рипат и хорце захващат,
за свирнята как ще плащат.
Ето, бърза баба Злата,
носи даже и метлата.
Баба много ме обича,
подир мене само тича.