Бих тръгнала накрай света
и вдън горите тилилейски.
И нарисувала бих аз деня
по пътя ни житейски.
Знам, няма край любовта, 
за нея всичко е възможно.
Когато дишам те, творя,
когато в мене е тревожно.
Обичам те като сълза,
обичам те като усмивка,
Обичам те като нощта
с топла, мека завивка.
Да мога с вечна топлина
да сещам със сърцето си.
И с тази пълна свобода
да любя с душата си.

Много е искрено,вълнуващо и красиво!

Благодаря! Всъщност вдъхновението е от обичта и уважението на една жена към любимия й! Възхищавам й се и съм благодарна, че са част от живота ми!