Сладка моя обич, мила, ненагледна.
Тази нощ сънувах как до мен приседна.
Нежно ме докосна с твоите гърди
и за миг прогони гъстите мъгли.
Уморен, отчаян, всичко бих ти дал.
За да мога още. За да бъда цял.
За да виждам, чувам твоят смях, очи,
за да вдишвам още твоите коси.
Някой ден и някой, може би, почти,
пак във сън тъй ясен ще желаеш ти.
Някой ден прекрасен, ех, съдба прости.
Как да те достигна, мен да виждаш ти.

Хубаво, искрено стихче.Ок

:)))Благодаря!