Ти моя бяла, бяла пролет,
как бързо времето лети.
Да виждам тебе аз не мога,
очите нежно целуни.
 
Цветчето мило се усмихва,
говори ми, че няма дъжд.
И бурята във мен притихна,
небето грейна изведнъж.
 
Лети спокойно бяла птицо,
лети спокойна, без тъга.
От ручей бистър пий водица
и вдишвай дъхава трева.
 
Да вярваш, радваш и обичаш.
Ти имаш всичко на света.
Днес имаш дом, сърце обично,
една душа и свобода.

   Харесва ми вдъхновеното ти от свободата на птиците стихче, към което и аз съм много съпричастен, защото цяло лято ги наблюдавам край едно друго море, и даже си имам приятел чайката Ливингстън която е почти опитомена и всеки ден каца за следобедна закуска край мене :-))
   Скоро една блогърка изпрати снимки от ботаническата градина в Балчик, и аз казах че ще ти се скарам че ти не си ни показала по-подробно...
   Поздрави и на тебе и на свободните ти птици и на дечицата разбира се! :-)
   Лекс

Здравей, здравей, виноват :(. :)))Добре.Тази е от Калиакра.И дори песен изпях.Естествено / знаеш ме/ бях много притеснена, но го направих.:))).
Чесно, не съм ходила това лято там.Не съм влизала в двореца.Само покрай него, а той е на самата алея до морето.
Благодаря и много прегръдки от мен и морето разбира се! Благодаря!

Ахой, драги друзя ))
Дидка, разкош. Това е животът - Полет на свободна Птица ))
Прегръдки!

Ама разбира се, че е разкош.Ходихме там.С крила, с метла, какво значение има.Пълзим, вървим, летим, кой както намери за добре и разбира.
Когато пълзим, удряме нослето.
Когато вървим, навехнато крачето.
Когато летим, счупено крилцето.
Ама нищо, движение да има.:)))