Фотограф:Павлина Василева

Зове ме морето и тихо към него пристъпвам уморен.
Докосвам със поглед, така, приближено
като майчина ласка вдъхновен.
Дали то спокойно ще ме приеме или пенливо ще се стопи
с последната капчица време,
с блясъка на онези лунни лъчи,
които с ефирна усмивка докосват всяко камъче
и го изхвърлят с другите на брега.
Ах, този бряг и... дъждовното време.
Сякаш казва ми: "Потърпи, потърпи ще ги вземе,
всички ще успокои!"
Но какво ли пък значи да е самотен,
та тук са пясъка, стъпки безброй.
Всеки ден е пътя към вечност,
сега е смирен и в упокой.