Днес бе прекрасен ден
достоен за адмирации.
Целта преследвах с вдъхновение
от всевъзможни вариации.
 
А тя бе простичко една врата,
о Боже как да я достигна.
Да седна или през глава
да тръгна пък където стигна.

Налагаше се при това,
е няма аз едва да кретам.
И заслепена от белота
решението бе взето.

И гордо с мокри колена
усмихнах се с вълшебство.
Уви оказа се, че след това
е другата врата в съседство.    

Весело!
Ама че зима ни налегна?

Ам, трябва да се стигне някоя врата, която дойде...;))))
Имаше един весел виц:
Две приятелки си пийнали ....;) и едната, която по-малко била пийнала, завела другата до дома й.
На следващия ден по-пияната приятелка, след като изтрезняла, взела да разправя за предишната вечер.
Ей, хубаво било да имаш приятелка, която да се погрижи за теб, като си пийнеш повечко...заведе ме до вкъщи.
Качи ме до 4. етаж в блока. Е, аз живея на първия...
Предаде ме лично на мъжа ми...е, то аз не съм омъжена...
;_)))
Весело да ти е Диде, в тази бяла, тиха и уютна зима...

Хахахаха, но в моя случай жената не беше възхитена, че съм й паднала на колене!
При нас е трудно да се каже тиха.Но тук два дни е спокойно наистина.Прекрасна!

Добре че сте се отървали лесно тая зима.. ама има време до пролет.. все ще я намерите :-)))

Здравей, Диди. И аз може да се кажи, че имах зимно приключение. На 26-ти февруари пътувах в големия сняг и вятър от Пампорово за Варна за десет часа и половина.
Честита Баба Марта!

Хахахаха, нали?!Важен е крайния резултат.-хахаха

Хахахаха при теб е било по забавно.Важно е,че сте пристигнали живи и здрави.
Въпреки всичко това което си пожелах се сбъдна.Чудно.И децата щастливи с шейната и найлоните,а аз двойно по щастлива.
Честита Баба Марта на теб и твоето семейство!Желая ви много здраве и светлина.Весел детски глъч и много топлина!