Когато гледам звездоброя
виждам падаща звезда.
Когато искам да пожелая нещо
се появява тя.
Незнам и не разбирам много, 
сърцето ми шепти.
Дали ще я докосна, дали ще мога,
а тя да ми прости.

В живота си аз срещам много
и страдам за това.
Макар и като нея падаща
съм истинска сега.
Дали ще бъде и възможно,
за кратък миг поне
с усмивката на лунен лъч свободна
да ме понесе.

И колесницата от северно сияние
да ме потопи,
дълбоко във сърцето на желание
от звездните очи.
И този звезден прах любовен
да го съхрани
като молитвата на миг съдбовен:
"О Боже, на колене те моля,
такава ти я опази!"