Ах обич моя, пий необятна,
в сърцето гореща диря си ти.
Ти, радост моя в душата крилата,
сълза да съм чиста в твойте очи.

Ти,  до болка парещо лято
как бурята в мене тихо сломи.
В твоята ласкава и нежна приятност
душата ми бедна трепти.
 
Ти не си спомен, а истинско чудо,
в теб аз дишам, теб искам сега.
Да, може би сън е, да бъде и лудост,
аз боса ще тичам дори и в снега.
 
Прегръдка богата ще изпратя по вятъра 
с шепота ласкав да те успокои.
Че някъде там с надежда те чака
една душа при теб да се приюти.

Влюбената жена е неудържима.

Много близко го чувствам!
Харесах и варианта със звездите...сега мис е губи точният изказ, но много силно го почувствах.
Имах един стар стих, който нарекох "Животът ни е Мигове от Обич"...ако успея да го изровя, ще ти пратя линк.
Прегръдка от мен!

Може би е малко детинско звученето ми...
Но е от сърце :)

Само когато си струва.За всичко си има време, място и хора.:)))Благодаря!

Ще го прочета по кьсничко.Благодаря ти Веси за разбирането!

От красив човек, красиви слова!

Eха, душицата ти е такава приятелче!Прегръдки!:)))

Страхотно Веси ,много ми допадна!Ама не е чесно и ние искаме да четем твоите стихове!Пиши пчеличке!

Харесва ми. Поздравления!

Много се радвам!