Както нежното кокиче пробива ледения сняг,
 така и азстремя се да пробия в този леден свят.
  
  Първо борейки се с Бога, а след това и със себе си
  - с този силен дух на малоценност!

   Търся из пръстта студена това мъничко семенце вяра,
    което да ме посее на благоприятното място.

    Като кокиче - нежна, чиста, бяла, срамежлива
    аз издигам скромно глава над суетата в този свят,
   поглеждайки надолу, но мечтаейки за небето.

    Кокиче - това цвете, единствено и първо
    дръзнало да се появи във времето, 
    в което всеки се крие от студа!

   То увенчава с красотата си и месеца на любовта,
   в който вярвам, се раждат момичетата с дъх на кокиче.

    Това толкова крехко цвете,
    виреещо в мразовитата зима на действителността!
    Поглежда нежно и се усмихва на онези - скромните,
    невисокомерните бедни хорица
    и с радост украсява домовете им и внася в тях от своето деликатно благоухание.

    То е живо и в студената почва, 
    но е истински щастливо в детските ръчички,
   които го откъсват от нея, 
   за да го занесат в топлия и любящ скут на своите майки.

   То изпитва изключителна радост, 
   когато е в косите на любимата на някой момък,
   който минавайки през гората се е спрял,
   съзирайки го
   и в миг си е спомнил за любовта на сърцето си!

  Кокичето е дар от небето, 
  напомнящ ни за тихата и нежна сила на жената, 
  дадена й от Самия Бог!
  С нежност и срамежливост да разбива ледове;
  поколно свела глава, но твърда да устоява на студа,
  дори, когато той лъха от сърцето на любимия!
  
  Истински щастлива, когато е там, където се нуждаят от нея
  и е на точното време.
  Носеща лек за болните,
  почивка за уморените,
  ухание и присъствие за изоставените,
  радост за скърбящите,
  надежда за безнадеждните!

  Това е тя - жената с дъх на кокиче !

                                                                       Написано на 10.01.19

Прочетох с интерес тази ода за красотата и силата на Жената,споделям почти всичко което си написала!

Благодаря ви много! :)