Устата ти е цвят,
по думите ти я чертая.
Извивката й, някъде накрая,
откривам в стон, на дъното на рая.
В снега сега ръката ти е само отпечатък.
За лято вечно, с теб, безмълвно пожелание отправям.
Отпивам и глътките броя.
Вкуса ти жадно опознавам.
Сънувам те, но в сънищата не витая, ти не си мечта..
В припадащата вечер, оранжево и диво,
понякога не смея да заспя.
кълбото кърваво виси и изгрев предвещава.
По камъните виждам и чета,
останали отнякога,
по спомен и по скици бегли, недоизказани от теб,
гравираните думи на жена. Не те познавам.
Разтварям се, като дърво в проливен дъжд,
поникнало от блясъка на падаща звезда,
Нетърпелив, очакващ, предвидим,
аз името ти в тъмното изричам.
Загатваш се. Във стих или без думи, само с мисълта,
променяш истината, сриваш правила,
и просто, както само ти, отново и в нощта,
рисуваш пясъка със своите крила.