Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
18.06.2017 16:11 -
Дълбоко
Автор: didige
Категория: Поезия
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2017 01:17
Прочетен: 192 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 24.08.2017 01:17
Дойдох при теб сама,
да ти припомня всичко изоставено.
Да ти покажа, че на света
го има все още онова забравено.
Че има още тук, на таз` земя
души които искрено обичат.
Че в тази бездна от лъжа
оцелели има дори да го отричат.
Във всяка малка съдба
живее, съществува.
Поставено в някоя торба,
онова забравено, изгубено.
Не вярващи, неискрени очи,
ни гледат и присмиват.
Но как да разберат, че станали са зли
и от тази болка се превиват.
Изгубват се в съмнения, лъжи,
а търсят от искрата.
Вярата им тежи
и смелостта в ръката.
Страхуват се и от себе си дори,
линеят и се сриват.
Забравили са как се лети
и душите им загиват.
Няма коментари
