Бегли тръпки по пътека от клони,
бегли тръпки от натежали пера.
Тихо стъпвам, пътеки разломени
тежко дишат покрити с листа.
 
Ето миг вятър ще ги подгони,
ще ги остави сами пак в нощта,
а гората по житейски закони
ще заспи с плача на дъжда.

Но напролет отново разлистена
ще кичи облаци от пъстър воал.
Помъдряла, библейски пречистена
ще очаква своя нов карнавал.  

Тихи стъпки по пътека от клони, 
тихо ронят сълза след сълза.
Тихи стъпки, последен мил спомен,
който топли дори и съня.