Красива моя есенна мечта,
втъкала в себе си и много нежно
изплита с вятъра пак песента,
полита от гнездата неизбежно.  

До другия...до пролетта,
довиждане или последно сбогом.
Но може би по-силни... ех, крила...,
по-истински, докрай, и вредом
за миг припява цялата земя
и роклята от цветен прах облича.
Танцува влюбения дъжд, с ръка
блестящия воал отново дипли.  

Октомври моя есенна сълза,
сезона на безумно вричане.
Отлитат и годините така
в сезони просто за обичане.

Ех, как идва есента...
Носи мъничко тъга..
Ала чакаме отново
Да ни стопли пролетта...

Поздрви, Дидка!

Трябва да е топло винаги! <3