- Слушай бре, хей таз комшийка...
- Палава е како Сийке!
- Я бре, що ти ми говориш?
- С мене няма ти да спориш!
- Чакай, чакай ти юнако!
- Не мен, тя иска Дяко!
- Нещо аз ще те запитам,
казвай правата, ще питам.
Умна ли е тя, работна
хубавицата срамотна?  
- Да е умна аз незная
где ще му излезе края.
Гледам, гледам и умувам
разни там неща не чувам!
- Тъй, разбрах те аз накрая
где ще му излезе края!
-Къде?
-Под кривата ти круша,
щото трябва и да слушаш,
а знаеш ли дали тя готви
чорбица топла да приготви?
От работа дали разбира
или със дружките събира?  

- Какво да кажа како Сийке,
незнам, нали си ми комшийка!
Да, ходих вече, бяхме двама,
тогава хвана ме и срама.
Красива е това безспорно
като сърненце грациозно.
И пее чудно с меден глас,
но се оглежда час по час.
Събира дружки и не спира
до късен час, и все отбира!

  - Аха тогава ти глупако,
изпращай бързичко при Дяко!
Не трябва ти такава лудория.
Мома от квас е къщата с чиния.
Подквасена от малка с ум и разум
барут да гръмне да е като вятър,
чакал да вие, да е като сянка,
пропука ли се, да е твойта сламка.
Когато ням си или без посока
да бъде твоята добра насока,
а тича ли с децата и играе
тя дом е, мила майка и добра е.
Прощава ли и старите не гази
да знаеш синко дар е, Бог я пази!