Дали е лъжно, дали е лъжно,
че спомени завръщат ни в ответ.
По улиците крачат мудно
приканвайки ме за привет.

Пристъпям тихо в сън изгубена,
мечтателен е този смях.
До рамото ми като брат, приятел
докосва с нежен глас.

Докосва с милост като молитва,
сърцето ми незнае страх.
И длани две. О сън бленуван,
душата ми потъна в тях.