Там нежно се докосват лъчистите души.
Нашепващо прегръщат и леко им звучи.
Дали богатството е вплело омайната дъга 
и чувствено прохожда гальовната луна.
  
Попитай мило вятъра дали те има там
и този миг жадува душата ти с плам.
В незнаен проход има очакващи искри
и щом поднесен е покоя, тя ще реши.
 
Кога и колко дал си на този свят без жал
и искрено обичал и в душата си събрал.
Не питам и ме докосвай, поискай я така.
Върви по нея смело погалвайки с ръка.
 
Събирай и отпивай в мъгли и в студове
ненужна не разбирай,че има те сърце.






                                                         Художник:М.Христова
                 
                                                         @mihaelahristovaMYH

Гальовната луна...
Една нощ, пътувайки, видях луната как си е полегнала на облаче и беше безкрайно нежна и мила гледка, предизвикваща романтични копнежи :)
Та и ти сега, предизвикваш такива усещания.
Колко малко му трябва на човек :)
Прегръдка от мен!

Сърцето поема всички емоционални удари на живота.

И затова е силно!;)Благодаря!

Поздравления, Диди!
Остани си Ти!

Че как иначе приятелче, ще си се търпя-хихих!Благодаря!

Много е добро. <3

Много благодаря!

Отвя ме...
Ала и аз не знам, как получи се... :)