Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2018 16:18 - ЧЕСТИТ ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, ПРОСВЕТА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ!?
Автор: taniatsiolakidou Категория: История   
Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 24.05.2018 16:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
На 24 май честваме националния празник на просветата, културата и създаването на глаголицата от Светите братя Кирил и Методий. Но знаете ли, че славянската писменост не е глаголицата, а кирилицата и нея трябва да честваме днес! Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа от Климент Охридски и Наум Преславски към края на IX или началото на X век, а името ѝ е в чест на св. Кирил – Константин Философ, ученик. Кирилицата заменя глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ-Кирил, по поръчка на византийската външна политика през IX век с цел асимилиране и хегемония над славянските народи, като същевременно са искали да възпрепятстват и възприемането на римокатолицизма от Рим.

Солунските братя Кирил и Методий въвеждат глаголицата първоначално във Великоморавия. След смъртта на Методий (Кирил умира по-рано) просветното дело на двамата братя е унищожено от немските духовници, а Климент Охридски, Наум Преславски, Горазд, Сава и Ангеларий ученици на братята са прокудени. (Петимата ученици и техните учители са така известните Свети Седмочисленици.)
Българският владетел цар Борис–Михаил, бащата на цар Симеон Велики, кани учениците на Методий да се установят в България и им възлага създаването на една по-лесна за писане и усвояване азбука, както и обучението на бъдещите български свещеници на старобългарски език. Кирилицата се развива и разпространява първоначално в Преславската и Охридската книжовни школи.
Невъзможно е да се определи мащабът на влияние на Преславската и Охридската книжовни школи и българска литература над източно европейските славянски народи. Книжовниците от Златния век допринасят за окончателното утвърждаване на старобългарския език и на българската народност.
България изпреварва тогавашните европейски държави /с изключение на Византия/ по образованост на собствения си говорим език и става разпространител на богата и разнообразна книжнина сред другите православни народи.

С падането на България под турско робство Преславската, Охридската и Търновската школа заедно с хилядите безценни ръкописи на старобългарски език, са унищожени от турците.

Невероятно е, че в Европа има твърде много исторически документи за България, докато в самата България са унищожени безценни творби и архиви на
старобългарската литература от Плисковско-Преславската,Охридската и по-късно Търновска школа.
Унищожен е царския скрипториум (сградата за писане и изработка на книги) в Преслав, оригиналните творби на Климент Охридски с неговия изящен литературен стил, на Наум Охридски и Константин Преславски. Оригиналите на съчинението му „Историкии” – първата летописна творба в християнска България и прочутата „Азбучната молитва” са тежка загуба за българската култура
Никога няма да видим оригиналите на „Небеса” и „Шестоднев” на Йоан Екзарх – другият виден представител на Симеоновия Златен век, творец и учен с енциклопедични знания. Неговият „Шестоднев” съдържа знания за земята, природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло /500 години преди
да се роди Леонардо да Винчи!/.

Завинаги са изгубени оригиналите на творбите на Йоан Златоуст и „Светославовия (Симеонов)” сборник – енциклопедични съчинения, образци на високата Преславска образованост, на презвитер Григорий, Тудор Докс, презвитер Йоан, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий и т. н.

След избиването на почти цялата интелигенция, аристокрация и духовенство на Търновград, лидерството в развитието на българската кирилица се поема от Русия. Въпреки това има опити за печат на кирилица извън поробена България – например през 16 век във Венеция работи печатницата на първия български издател и книжовник Яков Крайков.

На базата на старобългарската литература, внесена от България, от ХV век писмеността в Русия се развива като писменост на литургичния църковнославянския език с употреба и в административния, държавен език.
След буквите Ѩ, Ѭ (отпаднали на руска почва още през ХІІ в.), отпада буквата Ѫ (която в руски звучи и се записва като „у“). Изчезват йотираните Ѥ и ІA, а буквата Ѧ обозначава звукосъчетанието „йа“ (даже когато този звук етимологично не произлиза от Ѧ).

По време на Възраждането в България, през XVIII – XIX в., като противостоене на засилената елинизация на българите, провеждана от гръцкото духовенство, влиянието на руския църковнославянски език в България се засилва и заедно с гореописаните промени започва да се използва по-широко.
През 1708 г. руският цар Петър I провежда реформа на писмената система, целяща улесняване на книгопечатането. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и тилди, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите.
Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името „гражданский шрифт“. Именно „гражданският шрифт“ е известен днес като „съвременна кирилица“.

Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на ХІХ в., е първоначалната форма на кирилицата, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България през ХІV-ХV в. Гражданската азбука е усвоена първо от сърбите в Австроунгария (от т.нар. славяносръбски език) около 1780 г., а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата българска кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатна преса, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

Съвременната българска и руска кирилица добиват окончателната си форма, когато след Октомврийската революция в Русия биват изхвърлени буквите Ѣ и Ї, което е повторено в България през 1945 г. (в добавка отново е изхвърлена и буквата Ѫ).

В наши дни кирилицата, чиято протоформа е създадена в България по поръчка на българския цар , е широко разпространена, както сред южните и източните славянски народи, така и сред някои неславянски народи в Русия. Кирилицата е в основата на официалната писменост на Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век официално се е ползвала и в Румъния. В днешно време повече от 200 милиона славяни и неславяни ползват изцяло или отчасти кирилицата.

imageimage image
  



Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: taniatsiolakidou
Категория: Забавление
Прочетен: 323644
Постинги: 36
Коментари: 48
Гласове: 111
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031